Twilight rpg FORKS WA
Добре дошли в Twilight-Rpg. Тук ви чакат много тайни и интересни преживявания.
Потопете се в света на Twilight Rpg и станете част от нас. Wink



Twilight rpg FORKS WA
 
ИндексИндекс  PortalPortal  CalendarCalendar  GalleryGallery  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ ФЕЙСБУК!
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Търся си другарче за РП...
Вто Яну 08, 2013 12:04 am by Тереза Волтури

» Игра на думи
Вто Юли 03, 2012 6:25 pm by alinka__1

» Размяна на банери
Вто Яну 31, 2012 2:53 pm by Валъри

» Какво слушате в момента?
Сря Авг 31, 2011 9:16 am by Тереза Волтури

» Героите на върколаците
Вто Юли 19, 2011 7:47 am by Стивън Хейл

» Търся си гадже...
Чет Юли 07, 2011 8:29 am by richard98

» Героите на хората
Нед Юли 03, 2011 7:01 am by Хана

» Героите на вампирите
Пон Юни 20, 2011 1:21 am by Kатерина Петрова

» Градчето
Чет Май 12, 2011 8:28 am by Тереза Волтури

Top posters
Тобиас МакГраван
 
Изабела Кълън
 
Самър Съни
 
Блеър Ууп
 
Марк Стоун
 
Джейкъб Блак
 
Елена Волтури
 
Nicole Salvator
 
Тереза Волтури
 
Нейлини Кълън
 
Брояч на посещенията
free online dating siteБезплатен Брояч
Безплатен Брояч

Share | 
 

 Градчето

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
Вероника Сюзън
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 18
Reputation : 1
Join date : 26.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Чет Авг 26, 2010 12:00 pm

-Аз обожавам такива легенди. Изглеждат страхотни, малко страшни, но едва ли са истина. Кой би предположил, че тук живеят върколаци и вампири?Че то такова нещо не съществува,нали?- естествено, че не съществуваше.
Ако ги имаше досега да се бях избили. Така де, така пишеше в легендите.

-Трябва да прочетеш някоя друга, може пък да ти харесат. Малко от жанра фентъзи са, но на мен ми допадат.-обясних и му ги препоръчах.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Стивън Пауъл
Преводач
Преводач
avatar

Брой мнения : 34
Reputation : 0
Join date : 13.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Чет Авг 26, 2010 12:07 pm

Задавих се, когато спомена вампири и върколаци. Това момиче определено не знаеше къде е попаднало, нищо чудно да си изпати, ако сподели нещо такова на някой друг вампир или още по - лошо, някой върколак, мразех начина, по който звучи тази дума...
- Фентъзи? Чудесно... Обичам фентъзи. - Казах и се усмихнах криво, честно казано съжалявах Вероника, ако обстоятелствата стояха по друг начин веднага бих я отпратил от тук, очевидно нямаше никакъв късмет, щом е ппаднала на такова място...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Вероника Сюзън
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 18
Reputation : 1
Join date : 26.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Чет Авг 26, 2010 12:15 pm

-Чудесно!-заявих после.-Ънм...добре ли си?-попитах после някак притеснена, но после се усмихнах след като той ми кимна положително.-Всъщност започва да ми харесва това градче. Близо е до гората, до Порт Анджелис...Ам...някой ден трябва да се разходя из гората.-заявих после на себе си, сякаш правех някакъв план. Майка ми каза, че била огромна и всъщност ми забрани да ходя там, но сега съм самостоятелна, а и не се страхувам. какво лошо може да има в една гора - дървета, птици и някое друго животно. -Тиходил ли си в гората?-попита после. Все питах. ' Затвори я тази уста, Вероника!' скастрих се на ум.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Стивън Пауъл
Преводач
Преводач
avatar

Брой мнения : 34
Reputation : 0
Join date : 13.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Чет Авг 26, 2010 12:25 pm

Гората?! Стига бе, Вероника наистина беше самоубийствено настроена... Едва ли щеше да иска да посети гората толкова много, ако знаеше, че тя е предпочитано място от вампирите, хранещи се с човешка кръв, идеално за да скриеш трупа на някой човек, ако си се увлякал прекалено, знаех го от личен опит... Не че желанието, да противореча на родителите си не ми беше познато, но... в този случай бяха прави.
- Никога не съм ходил в гората. - Излъгах. - Родителите ти са прави, гората не е място за момиче като теб, най - добре да стоиш далеч от нея, особено вечер.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Вероника Сюзън
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 18
Reputation : 1
Join date : 26.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Чет Авг 26, 2010 12:32 pm

Разочаровах се.
-Още от млад започваш по пътя на ' родителската забрана' -казах все още разочарована.-Защо да не ходя и какво като съм момиче?-начумерих се леко, но после се усмихнах -Аз мога да се пазя, макар понякога да съм непохватна, но това не е причина, да не мога да се защитя.Щом не си ходил може някой път заедно да отидем?-предлоижих му. Така де, щом и двамата не сме ходили можехме да отидем. Щеше да бъде хубаво. Обожавах да се разхождам по тревата и около дърветата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Стивън Пауъл
Преводач
Преводач
avatar

Брой мнения : 34
Reputation : 0
Join date : 13.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Чет Авг 26, 2010 12:43 pm

В никакъв случай не мислех, че Ви не може да се защитава от джебчии, но... Ако я напшадне вампир нямаше да разбере от къде и е дошло. Не се държах като родител, просто бях загрижен, което никак не ми беше присъщо. Не ми беше присъщо и да общувам с хора, но все пак го правех. Ако единствения начин да опазя живота на Викторя беше да я придружа в гората щях да го направя, но с някои условия, разбира се.
- Защо не? Няма да се притеснявам за теб, ако знам, че не си сама. Но трябва да е по светло, това е условието ми. Да не вземеш да се впуснеш в някоя легенда...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Вероника Сюзън
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 18
Reputation : 1
Join date : 26.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Чет Авг 26, 2010 12:58 pm

Зарадвах се, че прие.
-Чудесно!Благодаря.-казах след това и се усмихнах. -Е, тогава аз да се прибирам, да си намеря къщата, да я обиколя и ако не се изгубя в нея, утре можем да отидем. По светло. - продължих след това и тръгнах с куфара си напред, помнейки какво ми беше казал баща ми.-Чао!-обърнах след след няколко метра и се усмихнах. След това продължих напред, оглеждайки се за пресечката. Скоро я намерих и завих.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Блеър Ууп
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 276
Reputation : 0
Join date : 30.08.2010
Age : 21
Местожителство : Somewheree...

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Вто Авг 31, 2010 3:49 am

Тъкмо доизпушвах цигарата си,когато усетих как започва да вали.От леко ръмене,изведнъж започна да вали из ведро.Затичах се надолу по улицата,а докато бягах изтървах цигарата си:
-По дяволите!-Ядосах се аз,но продължих да тичам.Стигнах до една тъмна уличка.Влязох в нея и се сгошух до един кашон.Явно съм заспала,защото когато се свестих вече беше спряло да вали,а до мен имаше някакво момиче..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwartsworld.forumotion.com/forum.htm
Самър Съни
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 307
Reputation : 1
Join date : 29.08.2010
Age : 21
Местожителство : Севлиево

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Вто Авг 31, 2010 5:58 am

Ярка слънчева светлина, нахлуваща от прозореца на стаята, погъделичка клепачите ми и ме откъсна от съня.
Притворих очи и огледах стаята без да помръдвам. Погледът ми се спря на часовника на нощното ми шкафче, който показваше девет часа сутринта.
Продължих да лежа по корем в леглото, докато от долния етаж се чу звъненето на телефона. На третото извъняване мама вдигна.
Услушах се, но не можех да чия какво говори. Щом не крещеше на слушалката, значи е Грейс.
От устата ми се откъсна тежка въздишка.
Полу заспала се надигнах от леглото и се оптравих към банята. След като се поосвежих, се върнах в малкото си царство - стаята ми. Или по-точно новата ми стая. Не беше кой знае какво, но ми харесваше. Имаше си всичко. Легло, чиито завивки трябваше да оправя, преди да сляза за закуска, бюро, на което бях оставила черният си, облепен с лепенки на какви ли не глупости, лаптоп, гардероб, в който още не бях подредила дрехите си, малък телевизор, който щях да използвам рядко, нощно шкафче, на което бях поставила снимка на семейството си. Или на някогашното си семейство. На снимката бяхме аз, Грейс, мама и татко. Тогава бяхме на почивка при леля Дори, и дори да бях на дванадесет, много харесвах тази снимка. Все път щом я погледна, се радвах, на щастието, което се чете в очите ни, и се натъжавах, че вече не е същото. Да, вече нищо няма да е както преди.
Тръснах глава сякаш можех да прогоня мрачните мисли, които не излизаха от главата ми седмици наред.
Отидох, все още по пижама, до няколко неразопаковани кашона с багаж и извадих първите дрехи, които видях. Облякох широка синя тениска с емблемата на супер мен отпред и черни дънки, с няколко закачени значки, които не бях махнала. Оказаха се по-здрави от колкото си мислех, когато ги купувах. Ха - ха.
Разрових се в едно от чекмеджетата и отрих подходящ колан на черно-беле шахматни квадратчета. Обух си същно черно-бели чорапи, които сигната до коляното, но тя бяха на лентички, не на квадратчета. Извадих сивия си суичър, който всъщност беше на Грейс, но нямах намерение да и го връщам. Поне не в близкото бъдеще.
Отидох пред огледалото в банята заедно с чантичката ми с гримове. Сложих си черен молив, изправих си косата и за разнообразие си сложих лещи, които правеха цветът на очите ми светло сив. Ха - ха.
Зарязах стаята си така развърляна, но по-късно щях да се заема с почистването `и. Сега не ми се занимваше с това.
Когато слязох долу, видях мама да изважда вещите ни от Ню Джърси и да ги подрежда.
- Добро утро, миличка - усмихна се тя, когато улови погледа ми.
- О, ъ, добро - отвърнах. - Грейс ли се обажда пред малко?
Лицето и придоби извинително изражение.
- О, скъпа, събудих ли те? Май не говорех достатъчно тихо, съ --
- Не, не, бях си будна, но се излежавах - прекъснах я и се усмихнах вяло. - Мм, има ли нещо за закуска? - попитах и отидох в кухнята.
На масата ме чакаше сандвич и чаша сок.
- Благодаря! - провикнах се, преди да успее да ми отговори.
Седнах и закусих набързо, докато планирах деня си днес.
- Миличка, днес ти ще трябва да напазаруваш - чух да казва майка ми от другата стая.
- Добре - отговорих.
- Написах ти малък списък какво трябва да вземеш. Сложих го на вратата на хладилника с едно от магнитчетата - допълни.
- Добре - повторих.
- О, и си вземи пари от бурканчето до мивката.
Пресуших чашата и взех вече празната си чиния. Щом ги измих и оставих да се сушат, взех бележката и парите и се обух с гуменките си.
- Тръгвам, мамо!
- Чао, миличка, и заключи като излезеш!
- Ок, чао.
Мисля - все пак бях нова в града и не бях научила кое къде е - че супермаркета е наблизо и тръгнах с бавна крачка, забила поглед в земята.
Бях ръгнала слушалките си в ушите и увеличила звука максимално, докато не разбрах, че е започнало да вали. Все още пръскаше, но дъждът се усилваше.
Хората на улицата побързоха да се скрият от дъжда, но аз не. Обичах вода и малко дъжда нямаше да ме разтопи. Продължих да си вървя, зареяна в собствените си мисли.
Какво ли правеха Грейс и татко? Дали при тях времето беше лошо? Ами, Рейчъл? - най-добрата ми приятелка, с която трябваше да се сбогувам в Ню Джърси. Натъжих се при тази мисъл. Толкова ми липсваше, както всичко останало там. Дори и кавгите с разглезената кукла Барби - Шарън - капитана на мажоретния отбор на старото ми училище. То също ми липсваше. Все пак на кой ми харесва да е новия ученик в клас пълен с непознати деца, каквато щях да бъда и аз. Та аз не познавах никой тук. Не че ми трябваше и де, ама.. Уф, как ми се иска да се върна във времето, когато бях малка. Живеех си спокойно без никакви отговорности и грижи. Просто спях, ядях и играех. Това е, нищо трудно.
Въздъхнах.
Усетих някой да върви след мен, но не се обърнах да видя кой е. Най-вероятно е някой, който е в същата посока. Щеше да завие или аз да завия някъде по пътя.
След няколко пресечки, вече не бях толкова спокойна. Нароно забавях или забързва, дори спирах, уж за да си завържа маратонката, но този човек беше все след мен. Успях да го видя скришом, докато се правех, че се завръзвам.
Беше момче, сигорно няколко години по-голям от мен. Някъде около двайсет. С гръста руса коса, която бе оплескал с гел. Сините му очи трептяха от вълнение и, всеки път щом спреше погледа си на мен, се подсмихваше.
О, Боже, сигорно беше някой психопат. Чудесно. Направо ЧУДЕСНО! Още на втория ден в Форк ще бъда нападната от някакъв луд, чиято прическа прилича на гнездо в ремонт.
Опитах се и да избягам. Завивах в сяка уличка, заобикалях, връщах се, но той беше се след мен.
По дяволите!
Бяхме на някакво кръстовище, а светофарът беше на червено. Огледах се и видях момче в кожено яке и каска на глава на мотор да чака зеления цвят, за да потегли.
Без да мисля изтичах до мотора, притисната от времето, и седнах зад непознатия, като увих ръце около него. Той се стъпи са от изненада, но няколко бибиткания му напомниха да тръгва.
Обърнах глава и видях обърканата и същевременно ядосата физиономия на копелето, което ме беше следило толкова време. Усмихнах се малко подигравателно на лицето му и отново се обърнах напред.
Шофьорът ми спря при първия възможен момент, за да види какво става.
Скочих от мотора, щом двигателя спря.
- Благодаря! - извиках, вече отдалечавайки се.
Измъкнах се от преследвача, ок, но сега идваше друг проблем. ЗАГУБИХ СЕ! Охх..
Тръгнах по улиците, но този път не знаех на къде да вървя. Мина ми през ума да попитам някой за посоката, но какво щях да го попитам? "Извинете, ще ми кажете ли накъде живея?"..? Та аз дори не си знаех квартала. Уф, много съм зле.
След, може би, половин час се озовах на някаква задънена уличка. Беше тъмно, мръсно, пусто и мръсно!
Точно да се обърна и един от кашоните на земята се размърда.
Застинах, чуствайки адреналина от страха във вените си.

П.П: Извинявай, Би, увляох се..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://mysticforks.manageboard.com/forum.htm
Блеър Ууп
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 276
Reputation : 0
Join date : 30.08.2010
Age : 21
Местожителство : Somewheree...

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Вто Авг 31, 2010 6:18 am

Станах от кашона протегнах се и сложих качулката от суитчара си.Усетих болка в главата,но не и обърнах внимание.Не обърнах внимание и на момичето,което стоеше вцепенено пред мен:
-Ще мръднеш ли?-Казах аз,но тя стоеше сякаш не ме чуваше.Изблъсках я:
-Да не би да си глуха?-Нервно отбелязах и излязох на улицата.Огледах се,но не срещнах познати лица.Върнах се до кашона и седнах върху него.От джоба на суитчера извадих кутия с цигари. Запалих една и попитах непознатата:
-Искаш ли да си дръпнеш?..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwartsworld.forumotion.com/forum.htm
Самър Съни
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 307
Reputation : 1
Join date : 29.08.2010
Age : 21
Местожителство : Севлиево

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Вто Авг 31, 2010 6:28 am

- Не, благодаря! - изплюх думите и я изгледах по-добре.
Беше.. може би, колкото мен. Тежкият и грим прикриваше торбичките и сенките от безсънната нощ, но очите `и, леко зачервени, я издаваха колко е уморена. Кестенявата `и коса, топирана, беше разрошена. А на долната си устна имаше обица - което спред мен беше много яко.
Носеше черен суичър, с черни дънки и черни изтъркани кецове. На дясната си ръка, с която дръжеше цигарата си, имаше няколко пръстена.
Тя се изсмя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://mysticforks.manageboard.com/forum.htm
Блеър Ууп
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 276
Reputation : 0
Join date : 30.08.2010
Age : 21
Местожителство : Somewheree...

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Вто Авг 31, 2010 10:34 am

-Предполагам никога не си пушила?-Зададох въпрос,а момичето не ми отговори:
-Явно не си!-Отговорих си сама и продължих:
-ДА знаеш изтървала си много!Само едно дръпване или малко дрога и светът ти става по хубав!-Казах аз и извадих малкото бяло пакетче от джоба си,размахах го пред мен и попитах:
-Искаш ли да си опиташ?..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwartsworld.forumotion.com/forum.htm
Самър Съни
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 307
Reputation : 1
Join date : 29.08.2010
Age : 21
Местожителство : Севлиево

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Вто Авг 31, 2010 11:03 am

- Не - отговорих.
Продължавах да я гледам, докато тя взимаше от наркотиците в малкото пакетче.
- Какво ти се е случило? - попитах и без да мисля седнах до нея на кашона.
Загледах се в мухлясалите тухли на стената пред нас, която закриваше всякакъв достъп на светлина. Въпреки че беше ден, беше тъмно като нощ. Странна работа, а?
Мина цяла минута. И двете мълчахме, загледани в нищото пред себе си.
Знаех, че положението `и не е розово, за това не очаквах да ми отговори. По всичко си личеше, че животът `и не беше лесен. Предполагам.. за това е.. ъ, паднала до тук. Да търси дрогата, за да се скрие, дори за малко, от всичко и всички. Единственото, което я прави щастлива. Не беше човек, който си търси съжаление, за това и не се опитвах да го покажа.
Усетих студен полъх, който ме накара да се свия - ако можеше да се каже така. Увих колената си с ръце и сложих главата си на тях.
Минаха, може би, още няколко минути. Въздъхнах,
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://mysticforks.manageboard.com/forum.htm
Блеър Ууп
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 276
Reputation : 0
Join date : 30.08.2010
Age : 21
Местожителство : Somewheree...

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Вто Авг 31, 2010 11:41 am

Почуствах се добре след като взех дрогата.Тогава отговорих на въпроса на момичето:
-Израстнах в сиропиталище,където ме изнасилваха и пребиваха редовно.-Размях се:
-После избягах от там,а тук ме намериха сегашните ми родители.След това се запознах с Джейм и оттам нататък започа всичко това.-Приключих аз и погледнах към момичето:
-Това ми е историята,дано да си доволна!...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwartsworld.forumotion.com/forum.htm
Самър Съни
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 307
Reputation : 1
Join date : 29.08.2010
Age : 21
Местожителство : Севлиево

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Вто Авг 31, 2010 11:58 am

Сърцето ми се сви, когато чух през какво е трябвала да премине.
С родители като моите си представях колко ужасно е за едно дете да израстне без такива. Да не знаеш къде са? Защо са те изоставили? Какво е станало, че са поверили грижите за детето си на други, непознати и никога не са те потърсили? Дали са те обичали? Как изглеждат и на кого приличаш повече? Как се казват? Да си задаваш тези въпроси всеки Божи ден и да не намираш отговори.
А това, че е била третирана така.. Дори и в главата си не можех да намеря думи, с които да опиша.. отвращението от хората, които са `и го причинили.
Не знаех какво да кажа.. Просто мълчах.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://mysticforks.manageboard.com/forum.htm
Блеър Ууп
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 276
Reputation : 0
Join date : 30.08.2010
Age : 21
Местожителство : Somewheree...

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Вто Авг 31, 2010 12:25 pm

Стояхме замръзнали в тишина,докато не чух познат глас:
-Хей малката!-Двете с момичето се обърнахме и видяхме Чък:
-Чък..знаеш,че съм на твоята възраст и не съм малка!-Отвърнах му аз,а той се приближи до нас и каза:
-Не говорех на теб Би,а на тази до теб!-Той погледна момичето:
-Какво за нея?-Попитах заинтересовано аз,а Чък клекна пред нас и хвана ръката на момичето.Тя пък я отблъсна и се сви повече:
-Просто днес ми избяга!-Той отново посегна към нея,но аз му хванах ръката и я отблъснах:
-Остави момичето намира!-Изсъсках аз,а той се изхили и каза:
-Сякаш ще слушам заплахите на една..-Огледа ме отдолу до горе и продължи:
-Наркоманка!-Отново посегна към непознатата,но тя го отблъсна и каза..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwartsworld.forumotion.com/forum.htm
Самър Съни
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 307
Reputation : 1
Join date : 29.08.2010
Age : 21
Местожителство : Севлиево

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Вто Авг 31, 2010 1:03 pm

- Хей, малката.. - тишината беше прекъсната от непознат мъжки глас.
Обърнах се в посока на гласа и приближаващите стъпки.
- Чък - въздъхна момичето до мен. - Знаеш, че съм на твоята възраст и не съм малка.
Чък се приближи до нас и клека пред мен.
Вдишах рязко, сякаш бях стояла под водата с минути без въздух, щом разпознах лицето на сантиметри от своето. Момчето, което днес ме преследваше. Настръхнах, когато усетих дъхът му върху бузата си.
- Не говорех на теб, Би, а на тази до теб - поправи се той и ме огледа.
- Какво за нея? - попита Би, и в тона `и си пролича пробуденото любопитство.
Той хвана ръката ми, но аз я изблъсках и се свих повече, опитвайки се да удължа разстоянието по между ни.
- Просто днес ми избяга - каза и отново посегна към мен, но този път Би отблъсна ръката му.
- Остави момичето намира! - изсъска Би, а Чък се ухили.
- Сякаш ще слушам заплахите от една.. - той огледа момичето с насмешка - Наркоманка - отбеляза самодоволно.
Отново се опита да ме докосне, но аз го изблъсках в гърдите и станах.
- Не ме докосвай! - казах доста по-тихо, от колкото възнамерявах.
Той се ухили и се изправи.. Започна да се приближава бавно все още с тази самодоволна усмивка на лицето. Започнах да отстъпвам с всяка негова крачка, но твърде скоро, усетих стената зад себе си. Ритъмът ми се ускори и отново усетих онзи адреналин.
Би също се изправи.
- Виж, Чък, остави я - каза тя и го погледна заплашително. Застана между нас, за което и бях мноого благодарна.
- Не се бъркай! - каза той, леко раздразнен от намесата на Би.
Блъсна я и тя полетя към земята. Удари се в някаква кофа за боклук, която се падна на земята заедно с Би, пръскайки всичко в нея.
Би не се изправи, както трябваше да последва. Започнах да се притеснявам и я огледах. Дали се беше наранила? Не виждах кръв или някакви рани.. Или, може би, ефектът от наркотици започваше да действа?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://mysticforks.manageboard.com/forum.htm
Блеър Ууп
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 276
Reputation : 0
Join date : 30.08.2010
Age : 21
Местожителство : Somewheree...

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Вто Авг 31, 2010 1:16 pm

Чък ме блъсна на земята и като паднах саборих кофата за боклук вкоято се ударих.Стоях на земята и усещах замайване.явно дрогата най-после започваше да действа.Погледнъ към Чък и момичето.Той беше на няколко сантиметра от нея.Тя го гледаше с отвращеное.Незнам как намерих сили да се изправя,но станах,отдох зад него и казах:
-Чъкии!-Изхилих се аз,а той измърмори:
-Би..разкарайсе и не ми казвай така!-Не се предадох,а се разсмях,той се онърна към мен и попита:
-На какво се смееш толкова?
-На това,че вяеваш,че дори ще успееш да докоснеш..момичето!-Казах пресмехулно аз:
-И защо да не мога?-Зачуди се момчето:
-Стига Чък..нима мислиш,че ще ти пусне или ще се остави да бъде изнасилена?-Казах аз и се разсмях:
-Докато пък аз..-Продължих и Чък се обърна:
-Вмомента няма да ти е нужно да правиш нищо..все пак погледни ме.Напушена,Дрогирана само кажи и съм твоя!-Чък се приближи към мен и понечи да ме целуне,но аз го изритахв слабините:
-КАзах ти да оставиш момичето,но не ме послуша!-Той се сви и през зъби отвърна:
-К*чка!-Аз се разсмях и допълних:
-Но не твоята!А сега Чъки..разкарай се!- Изсъсках аз,а той ядосано тръгна.Изведнъж се спря и каза:
-Би..тъпкано ще ми платиш,а ти малката ще ме видиш по късно!-Завърши той и тръгна отново:
-Чао Чък!-След като замина отново седна на кашона,момичето седна до мен и каза..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwartsworld.forumotion.com/forum.htm
Кейлъб Касас
The Volturi
The Volturi
avatar

Брой мнения : 26
Reputation : 0
Join date : 15.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Нед Окт 17, 2010 3:12 am

С нея бързо се добрахме до Форкс...Все пак бяхме вампири....Разгледах по улицата...Нямаше никой...Абсолютно никой.Чудех се как ще ядем..Искам да ям..Скътахме се зад един храст и започнахме отново да си говорим за миналото...
-Каква дарба имаш?-попитах я като се оглеждах навсякъде за някъкъв жив човечец.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елена Волтури
Moderator
Moderator
avatar

Брой мнения : 64
Reputation : 1
Join date : 09.10.2010
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Нед Окт 17, 2010 8:11 am

Бързо стигнахме до Форкс и се скрихме зад един храст,за да можем да наблюдаваме хората.
-Ами контролирам елемента огън.
Отговорих на въпроса му и се усмихнах.Също като него се оглеждах за хора.Ако още малко и никой не се появеше щеше да прибегна до една моя хитрост.
-Ами ти?
Попитах го
аз.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейлъб Касас
The Volturi
The Volturi
avatar

Брой мнения : 26
Reputation : 0
Join date : 15.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Пон Окт 18, 2010 6:31 am

-Елемент вода....-усмихнах се злобно.-Понякога мразя дарбата си!Не я искам,а понякога си я обичкам....
И двамата се засмяхме.Видях някъкъв човек!
-Виждаш ли онзи там...Искаш ли да хапнем...?-попитах я и я подгледнах в мрака.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елена Волтури
Moderator
Moderator
avatar

Брой мнения : 64
Reputation : 1
Join date : 09.10.2010
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Пон Окт 18, 2010 10:04 am

-Ее защо я мразиш?И твоята е хубава..
Тогава някакъв човек мина.
-Виждаш ли онзи там...Искаш ли да хапнем...?
-И питаш?!Разбира се!
Бързо отговорих
аз.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейлъб Касас
The Volturi
The Volturi
avatar

Брой мнения : 26
Reputation : 0
Join date : 15.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Нед Окт 24, 2010 2:46 am

С бързина само на вампир ние стигнахме доста бързичко до човека.Той май си беше напазарувал за вкъщи и сега се прибираше.Погледнах го с червените си очи.
-Здравей човеко.Ще ни услужиш ли с твоята кръв?-попитах го аз и той доста се стресна.Хванах му врата и го убих като му го шчупих.Довлякох го в храстите и започнах да пия жадно от неговата кръв.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елена Волтури
Moderator
Moderator
avatar

Брой мнения : 64
Reputation : 1
Join date : 09.10.2010
Age : 27

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Пон Ное 08, 2010 9:41 am

Когато Кейлъб го захапа чух и нечий други стъпки.
-Алекс?
Беше женски глас.
-Къде отиде?Алекс?!
Мм...явно не е бил сам.Излязох от храстите и отидох при нея.
-Здрасти.
Усмихнах й се.
-Искаш ли да видиш,Алекс?
-Какво по дяв...
Не успя да довърши защото прекърших врата й.
-Упс...-засмях се.
Довлякох я зад храстите и също я захап
ах.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джоан Салватор
Moderator
Moderator
avatar

Брой мнения : 25
Reputation : 0
Join date : 06.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   Нед Май 08, 2011 7:45 am

Поредният град в който се премествах.
Поредният град чието население щеше да намалее...
Семейство Кълън наистина бяха толкова симпатични и добродушни колкото се говореше. Беше ми писнало да се скитам сам-сама и Стефан ме посаветва да им пиша.
За моя радост те ме приеха с разтворени обятия.
Не бяха любопитни-не ме питаха как съм се превърнала във вампир, какви са способностите ми. Единственото от което се поинтересуваха бе на колко съм години и що за начин на хранене водят братята Салватор.

Бързо отговорих, че Стефан е вегетарианец, а другия не ме интересува. И усвен това в следащите четири дена не ме попитаха нищо.
Скитах се из града безцелно. Запомнях задънените улици, пробвах да запаметя къде точно имаше полицейски участъци.
Със сигурност щеше да ми е от полза
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Градчето   

Върнете се в началото Go down
 
Градчето
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Twilight rpg FORKS WA :: РПГ :: Форкс-
Идете на: